ЛАУРА ОТ ПРОЕКТ "GO GREEN, GROW INCLUSION": ВНИMАНИЕТО КЪМ ВСЯКО ДЕТЕ ОТКЛЮЧВА НЕГОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ В УЧИЛИЩЕ

Интервю с Лаура -  един от доброволците по проект "Go Green, grow inclusion" на НАРУ

- Лаура, как реши да дойдеш на доброволческа служа в България?

- Започна случайно, кандидатствах за Европейската доброволческа служба из цяла Европа. Бях отворена за всяка страна, но имах особен интерес към Източна Европа, тъй като не знаех почти нищо за нея и до онзи момент не бях имала почти никакъв контакт с нея. Бях пътувала много из Западна и Северна Европа и ги познавах добре, но до тогава не бях стигала по на изток от полската граница. Бях любопитна да опозная култура и начин на живот, за които не знаех много до този момент, затова веднага се заинтригувах, когато получих одобрение от България.

- Ти си в България по проект на Национална асоциация на ресурсните учители по програма Еразъм+.  Участвала ли си в други подобни проекти преди ?

- Имам много опит в работата с деца, най-вече в училищна среда: давала съм частни уроци, била съм наставник и съм помагала с домашните в рамките на програмата за целодневно обучение в моята гимназията, давала съм уроци и като част от Германската асоциация за защита на детето, като често съм работила с деца-мигранти или с такива с проблеми у дома.Освен това бях провокирана и от екологичния аспект от проекта на НАРУ, смятам, че е много важно, ето защо в училище съм участвала в ученически еко-инициативи – например садене на дървета.Що се отнася до доброволчеството - участвала съм в няколко малки проекта, но не и в толкова голяма програма като Еразъм+. 

- Какво е мнението ти за българската система за ресурсно подпомагане? Ти си доброволец в ресурсния център в Стара Загора, какви са наблюденията ти за работата на специалистите там ?

- Много ми допада приобщаващият елемент, това че децата като цяло са интегрирани в обикновените класове. Благодарение на специалната система, ресурсните учители все пак могат да отделят специално внимание на всяко  дете и неговите нужди и могат да работят с тях индивидуално, което за мен е много важно за достигането на пълния потенциал на децата.

Направиха ми впечатление, любовта и грижата, които учителите показват към децата, което създава много позитивна и благотворна работна среда. Видимо  е колко са  си близки  децата и учителите едни на други , отношенията им са основани на взаимно доверие и  децата приемат преподавателите като доверени лица, на които могат да споделят своите проблеми и нужди.

- Какво е мнението ти за България ? Ти си тук вече няколо месеца, какви са впечатленията ти за нашата страна ?

- Животът в България досега е страхотно преживяване. За мен е удоволствие да наблюдавам всички необикновени обичаи и традиции през годината, да опитвам от вкусната храна и да вниквам в българския начина на мислене и светоглед. Българите правят впечатление на много дружелюбни хора,  готови да дават и да помагат, когато е необходимо. Най-много от всичко обичам да разглеждам красивата природа и историческите забележителности, България има какво да предложи в това отношение и има още много места, които бих искала да посетя.

Все още се боря с езика, понеже е доста труден за овладяване и е много различен, защото е славянски език, но имам желание да се запозная с него в по-голяма дълбочина. Затова и се радвам, че ми е останал някои и друг месец за всичко това!

- Какво ще пожелелаеш на членовете на НАРУ ?

- Разбира се, пожелавам им успех в изпълнението на проекта занапред. Пожелавам им да имат отворени сетива и обятия за децата, защото именно те са в центъра на всички тези усилия. Желая им сила и търпение, както и да не забравят каузата, за която работят и да продължават да дават най-доброто от себе си.

За мен е чест, че имах възможността да бъда част от програмата дори за кратко и се надявам, че има воля за осъществяването на повече такива проекти – независимо дали са големи или малки.

Желая ви всичко най-хубаво! :)

Атанас Димитров, Национална асоциация на ресурсните учители